|
|
 ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ 18:24 |
|
|
СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И БЪЛГАРИТЕ ПРИ УПРАВЛЕНИЕТО НА КНЯЗ БОРИС I |
Както повечето от възникналите ранносредновековни славянски държави, до времето на княз Борис І България няма своя писменост. Опитите в страната да се заменят латинските и гръцките букви с “черти и резки” от прабългарското руническо писмо са неуспешни. Подобна съдба сполетява и опита за механично пригаждане на гръцката писменост към фонетиката на езика на прабългарите и на славяните.
С приемане на християнството въпросът за писмеността става още по-належащ. Населението възприема външно християнските ритуали, но не вниква в съдържанието им поради неразбиране на гръцкия език, на който се извършва богослужението. Но гръцкият език и гръцката писменост са официални за дворцовата канцелария. Проникването на византийско влияние в живота на българската държава поражда опасения за отстояване на нейната духовна и цялостна независимост.
Една от вероятните причини за ориентацията на княз Борис към Цариградската патриаршия е нейното либерално отношение към останалите езици, извън обявените за “библейски” латински, гръцки и староеврейски. Обичайна практика е в Константинопол да се превеждат “светите книги” на други езици, които принадлежат на различни етнически общности.
1. Първа славянска писменост
Св. св. Константин-Кирил и Методий, Апостолическа библиотека, Ватикан
Създаването на славянската писменост и нейното първоначално разпространение е свързвано с живота и делото на двамата братя Кирил и Методий. Те са родени в Солун – втория административен център на Византийската империя. Градът е обитаван от славяни от българската група и може би поради това в Краткото Кирилово житие пише, че той е “родом българин”. Баща им Лъв има сан друнгар и заема длъжността подстратег – военен управител на Солунската тема. Майка им носи името Мария.
Кирил, чието светско име е Константин, е роден през 826 или 827 г. На 16-годишна възраст той заминава за Константинопол в прочутата Магнаурска школа, в която се учат и децата на императорското семейство. Тук получава високо образование и енциклопедични познания, проявявайки влечение към граматиката и философските науки. Пред него се откриват възможности за светска кариера, но той избира поста библиотекар на патриаршеската библиотека при църквата “Св. София”. На 20 г. Кирил участва в първия си публичен диспут срещу бившия константинополски патриарх Йоан Граматик – виден привърженик на иконоборството. След успеха му е привлечен за преподавател по философия в Магнаурската школа. Оценявайки неговата висока ерудиция, императорският двор през 850 г. му възлага специална мисия при сарацините (арабите) в Багдад. В арабската столица Константин Философ води религиозно-философски диспут с местни мюсюлмански учени. Той изпълнява успешно и важна политическа мисия, като издейства освобождаването на византийски военнопленници.
През 855 г. Кирил напуска Константинопол и заминава при брат си Методий в манастира “Св. Полихрон” в Мала Азия. Биографичните сведения за Методий са съвсем оскъдни. Светското му име и годината на раждане не са известни, но се приема, че е роден около 815 г. Не е ясно и какво го кара да напусне високия си административен пост – управител на област, населена със славяни, близо до Солун, и да стане монах в манастира “Св. Полихрон”.
Най-вероятно, работейки в манастира по указание на императорския двор, за няколко години двамата братя създават глаголицата – първата славянска азбука. Тя съдържа 38 писмени знака, които се използват и за писане на числа. [1] Глаголицата е графична система на основата на фонетика, съобразена със славянския език. Кръстът, кръгът и триъгълникът са основни знаци при изписване на глаголическите букви. В тяхната графична структура се откриват първообрази на букви или отделни буквени начертания от гръцкото минискулно (курсивно) писмо. Съществуват предположения за подобни заемки и от източните азбуки: еврейска, самаританска, сирийска, арабска, арменска, латиница, които Константин познава. Глаголицата е използвана активно в българските и в други населени със славяни земи до ХII в.
2. Мисията във Великоморавия
През 862 г. във византийската столица пристигат пратеници на великоморавския княз Ростислав с молба да им бъде изпратена ромейска мисия, която да се противопостави на немското духовенство. Християнството прониква във Великоморавия през VIII в. предимно чрез немски проповедници, подпомагани от Рим. Засилващото се немско влияние създава опасност за духовната и политическата независимост на страната. Ростислав търси подкрепата на Византия срещу изградения военно-политически съюз на България и Немското кралство. [2]
През есента на 863 г. княз Ростислав посреща тържествено Константин и Методий заедно с техните ученици и им осигурява отлични условия за работа. В основата на преводите на светите книги, които те правят във Великоморавия, е старобългарският книжовен език, но се включват и моравизми, съобразно фонетичните особености на местните диалекти. Този книжовен език се възприема и става достъпен за местното население поради естествената близост със славянските езици.
По време на престоя си във Великоморавия двамата братя създават първата книжовна школа, където местни младежи се учат на славянско писмо и четмо. Същевременно Кирил полага основите на славянското богослужение, съобразявайки се с каноните и на византийската, и на римската църква. След успешната си мисия във Великоморавия през пролетта на 867 г. двамата братя заминават за Константинопол. По пътя Константин е поканен от владетеля на славянското Блатненско княжество Коцел, разположена около днешното езеро Балатон. Тук той обучава за шест месеца над 50 ученици. Междувременно успява да издейства и освобождаването на 900 византийски пленници.
На път за Константинопол Константин и Методий спират във Венеция. Тук Константин участва в диспут с висши римски духовници, които категорично се противопоставят на официалната употреба на славянския език в богослужението. Константин убедително излага доводите на своята теза, че славяните имат пълното право да славят Бога на своя език. [3]
В стремежа си да ограничи влиянието на Константинополската патриаршия над огромната славянска общност, новоизбраният папа Адриан II проявява гъвкавост и кани двамата братя в Рим. Константин и Методий се връщат за кратко в Константинопол, откъдето взимат мощите на Климент Римски, и през декември 867 г. заедно със свои ученици пристигат в Рим. Във вечния град ги посрещат тържествено. Папата освещава славянските книги. Отслужена е празнична литургия на гръцки, латински и славянски език. Скоро след това Константин се разболява тежко. Петдесет дни преди смъртта си той приема монашеска схима и променя името си на Кирил. Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. Той е погребан с всички почести в църквата “Сан Клементе” в Рим. [4]
Методий е ръкоположен за архиепископ на Панония и папски легат със седалище гр. Сирмиум (дн. Сремска Митровица – Сърбия). Наклеветен от немското духовенство, през пролетта на 870 г. е изправен на съд в Регенсбург пред епископите Херменерих на Пасау, Алдавин на Залцбург, Анон на Фрайкзинген и др. По време на процеса Методий защитава достойно изконното право на славянските народи за собствена църковна организация. Съдът го осъжда на заточението му в Елванген (Бавария) под претекст, че проповядва богослужение в чужда област. Почти три години по-късно, след застъпничеството на папа Йоан VIII през 873 г., Методий е освободен и ръкоположен за архиепископ на Моравия със седалище Велехрад.
В Моравия Методий възстановява просветната дейност и се опитва да организира самостоятелността на моравската църква с богослужение на славянски език. Засилената атака на немското духовенство, промяната в позицията на княз Светополк и отношението на Рим стават причина за забрана на славянското богослужение в страната през лятото на 879 г. Поредният съдебен процес над Методий, организиран в Рим, както и последвалите интриги от немски и други духовници разстройват работата му. Независимо от постоянните трудности той се отдава на книжовна и преводаческа дейност, като подготвя и свои ученици, които да продължат делото.
След смъртта на Методий на 6 април 885 г. новият папа Стефан V отстранява неговия наследник Горазд от архиепископския престол на Моравия. Под негов натиск моравският княз Светополк премахва славянското богослужение. Учениците на Кирил и Методий са подложени на гонения и разправа. Затворени и измъчвани са Горазд, Климент, Лаврентий, Наум и други техни последователи. Горазд не издържа на изтезанията и умира.
3. Кирило-Методиевите ученици в България
През зимата на 885-856 г., прогонени от пределите на моравската държава, учениците на Кирил и Методий се насочват към България. Те основателно смятат, че тази славянска страна ще има нужда от техните знания и практика. Климент, Наум и Ангеларий преминават р. Дунав и отиват при управителя на Белград, който по това време се намира в пределите на българската държава. А той, знаейки за отдавнашното желание на княз Борис да привлече в страната славянски просветители и книжовници, препраща групата към Плиска.
През пролетта на 886 г. Климент, Наум и Ангеларий са посрещнати с почести в столицата Плиска. Сам княз Борис им предоставя отлични условия за преводаческа и културно-просветна дейност. По-късно към тях от Константинопол се присъединяват и други ученици на Константин-Кирил и Методий, закупени по робските пазари на Европа. [5] С някои от тях във византийската столица се запознава синът на княз Борис – Симеон, който е изпратен от баща си да се учи в Магнаурската школа. Научавайки за тяхното дело, той ги насочва към пределите на своята държава. Не след дълго и самият Симеон се завръща в Плиска, където се включва в работата на книжовниците.
Борис оценява възможностите, които разкрива разпространяването на славянската писменост сред неговите поданици. Той съзнава и нуждата от обучение на свещеници, които да изпълняват църковните обреди по славянски богослужебни книги. Държавата му е обширна и многолюдна и той решава да обособи втори книжовен център.
Климент е изпратен в областта Кутмичевица с център Охрид, където княз Борис чрез административни разпоредби му създава прекрасни условия за работа. Климент продължава делото на своите учители и полага основите на Охридската книжовна школа. Той проповядва “Божието слово” на славянски и обучава над 3500 бъдещи четци, дякони и свещеници. [6]
По желание на Климент и със съдействието на княз Борис в Охрид са построени три църкви и манастира “Св. Пантелеймон”. Манастирът се превръща в любимо място на Климент и става духовно средище на християнско учение и българска култура.
През 893 г. Климент е ръкоположен за “пръв епископ на български език” в огромен диоцез, включващ цяла Средна Македония – областите около реките Вардар, Струмица и Брегалница.
На негово място като учител, проповедник и организатор на книжовна дейност новият български владетел Симеон изпраща Наум, за да замести Климент и да оглави епархията в Девол. [7] След 7 години църковно-просветна дейност Наум се оттегля в Охрид в изградения от него манастир “Св. Архангел Михаил”, наречен на негово име “Св. Наум”.
Учениците на Кирил и Методий, които пристигат в България, използват в своята книжовна дейност графичната система на глаголицата, която е усъвършенствана във Великоморавия. По тази причина дълго време в книжовната дейност намират приложение някои моравизми. Още в началния етап от създаването на Плисковско-Преславското книжовно средище се променя съществуващият правопис и се опростява графическата система на глаголицата. Появява се нова графическа система, наречена кирилица. Най-вероятно неин автор е Климент Охридски. Той използва за първообраз гръцкото унциално (заглавно) писмо, познато в Плиска преди познаването на славянската писменост. В първоначалния си вид кирилицата представлява симбиоза между гръцката азбука, от която се използват 24 букви, и други 14 специфични славянски букви, заети от глаголицата. През Х в. създадената кирилица се усъвършенства още повече чрез допълнително опростяване на някои от графичните елементи. Постепенно глаголицата започва да се използва все по-малко, тъй като буквите са по-трудни за изписване. От ХII в. насетне тя по естествен начин отстъпва място на кирилицата с нейните по-опростени и усъвършенствани букви.
Кирилица
Глаголица
През следващите десетилетия и векове старобългарският книжовен език с неговата кирилица намира приложение и в други славянски православни страни поради близостта на славянските езици. Кирилицата се превръща в основа за създаването на староруски и старосръбски книжовен език. Най-старите руски ръкописи – Остромировото евангелие и Изборникът на Светослав, създадени през втората половина на XI в., са преписи на старобългарски кирилски оригинали. Едно столетие по-късно подобни ръкописи се правят в Сърбия и Босна.
От XIV в. в продължение на близо пет века кирилицата е богослужебно и канцеларско писмо за църквата и администрацията във Влашко и Молдова. След 1917 г. по свои вътрешнополитически съображения Москва я налага като основа за азбука на многобройните неславянски народности, нямащи своя писменост – абхази, башкири, ескимоси, киргизи, коми, узбеки, татари, чеченци, чуваши и др. За известно време кирилицата е въведена и в Монголия. Тази универсалност на старобългарската писменост, използвана повече от 11 века, говори за гениалността на нейните създатели и последователи, подпомогнати прозорливо от княз Борис и неговия син – цар Симеон.
|
14 Януари 10, 18:24
 Коментари (0)
|
|
